Историята на порцелана започва в далечния 7-и век в Китай.

 Историята на порцелана стартира в далечния 7-и век в Китай. Документирано е, че за първи път през 620 година Средното кралство съумява да реализира произвеждане на порцелан. Няколко производителя пазят в загадка точния състав и метода на произвеждане на порцелановите произведения.

 Порцеланът е керамичен материал, непорест и непрогледен за вода и газ и е отличен изолатор. През 8 – 9 век технологията на порцелана се появява и в прилежащите Монголия и Виетнам, а малко по-късно и в Япония. След завладяването на Китай от татаро-монголите на Чингиз Хан през 12 век стартира разпространяването на порцелана и в Корея, донесен там от монголски колонисти. След разпадането на монголската империя през 13 век китайските земи попадат по властта на императорската династия на монголския хан Хубилай.

 Порцеланът идва в Европа 700 години по-късно. Около 1300 година откривателят и откривател Марко Поло донася в Европа първите порцеланови съдове. От 16-и век насам порцелановите съдове се транспортират в Европа по търговски направления и по море. Кораби на английската, датската, френската и шведската флота доставят в европейските страни над 1 милион съда от китайски порцелан. Голяма част от тези съдове намират място в изискани домове в Бостън, Ню Йорк, Филаделфия и Чарлстън. Начинът им на произвеждане към момента остава мистерия. Особено огромен обожател е бил саксонския крал Август Силни. Той разпорежда на Йохан Фридрих Бьотгер и Еренфрид Валтер Чирнхаус да разкрият тайната на производството. Двамата мъже съумяват да произведат първия порцеланов съд в Дрезден, Германия, през 1708 година

 Първата технология за произвеждане на порцелан е кобалтовата – оцветяване на бял порцелан с кобалт, като по този начин е основан така наречен синьо-бял порцелан. През 18 век стартира основаването на обагрен порцелан. Формулата му е държана в загадка, до момента в който през 18 век и в Европа не се намира метод за неговото произвеждане. Името на този тип керамика идва от остаряла италианска дума porcellana (означаваща тип морски охлюви, лат. Cypraeidae) поради приликата с полупрозрачната (седефена) повърхнина на черупката им. Суровините, от които се създава, са фелдшпат, кварц (силициев диоксид) и каолин (бяла глина). При тяхното взаимно мелене се получава така наречен порцеланов шликер, който е първоначален материал за приемането на порцеланови произведения, по метода на отливането. За приемането на произведения по метода на пластичното формуване, този шликер се обезводнява до към 20% вода.

 Има два съществени типа порцелан – корав и мек, според от температурата на изпичане. След моделиране на разнообразни предмети е належащо и в допълнение култивиране. Технологията на изпичане на готовия модел се състои от 3 значими стадия – изсушаване при 120 °C, бисквитно печене на 600 – 1000 °C и изпичане при 1200 – 1350 °C. Моделите се вършат с към 10% по-големи, защото при термичната обработка материалът се свива с толкоз.

 Физичните свойства на порцелана са: бял, полупрозрачен цвят, не гълтам вода, не се разтваря, не е порьозен, има ниска разтегливост, висока цветоустойчивост. Механичните му свойства са висока неотстъпчивост, чупливост, висока химична и абразивна резистентност и резистентност на изхабяване и на термичен потрес.

 Делфтският порцелан – това е порцелан в синьо-бели цветове /Dutch: „ Delfts blauw “/, създаден в град Делфт (Холандия). Той е известен сувенир, явяващ се един от знаците на града намиращ се сред Хага и Ротердам и роден град на художника Йоханес Вермеер /1632-1675г./ Появата на всеобщо произвеждане на керамика в Холандия датира от 17 век, когато Делфт претърпява „ Златния век “, обвързван с възхода на морската търговия. В града се намирала една от шестте адвокатски фирми на Нидерландската Източноиндийска компания учредена през 1602г., чиито кораби доставяли мостри от далекоизточните синьо-бели порцеланови произведения в страната.

След прекратяването на търговията с Китай, холандските производители се възползвали от опцията да запълнят нишата на пазара, произвеждайки копия на порцеланови произведения с огромно търсене. От края на 15-ти век в Холандия се създава керамика с калаена глазура, а локалните поданици на Кастел Дуранте (Италия) привнесли художествената майоликова просвета във Фландрия и Холандия. В нея преобладавали типичните италиански оранжеви и зелени цветове. Toзи жанр оказал мощно въздействие и на холандските художници.

 Майоликата е вариация на керамиката. Произвежда се от естествено оцветена лекотопима глина. Изделията се декорират с калаена глазура. От майолика се създават както съдове, по този начин и монументални скулптурни изображения.

През 17-ти век, холандците развиват самостоятелен живописен жанр подобен с китайския порцеланов орнамент и сини рисунки на бял декор, присъщ за епохата на династията Минг. До 1640г. в Делфт единствено 10 грънчари имали право да се причислят към гилдията на св. Лука-професионално обединяване на скулптори, художници и печатари. Това участие им давало доста професионални прерогативи. Незапознати с това, какво е порцелан, холандските майстори се опитвали да имитират източни произведения, употребявайки локална глина. Увеличаването на производството на керамика в Холандия се дължи също по този начин на утежняването на качеството на речната вода, употребена в пивоварните, което довежда до затварянето им и появяването на керамични работилници на тяхно място.

Доставката на порцелан от Китай на този стадий било доста мъчно и това обезпечава увеличено търсене на продукцията на холандските майстори. Засилва се позицията на грънчарите от Делфт, а след 1650г. върху продуктите им са сложени освен марката, само че и отличителния знак на обособения грънчар.

 За 50 години град Делфт се трансформира в главен център за произвеждане на фаянс в Холандия, а други заводи се намират в Ротердам, Миделбург, Харлем и Амстердам, които създават многоцветни /полихромни/ глинени съдове. Специфична характерност на порцелана от Делфт е многократното желиране с транспарантна оловна глазура и дефинитивно изпичане при ниски температури, което прави продукта да е по-близо до фаянса. Основно, продуктите са плочки за обшивка на стени и керамични печки, както и маси и декоративни принадлежности. Майсторите на Делфт имитират декора на известния в Европа синьо-бял китайски порцелан. Освен с китайски рисунки майсторите украсявали своите произведения с обичайни холандски пейзажи,мелници, древен подиуми и цветни аранжировки.

 С настъпването на 17-ти век, производството на керамични плочки е концентрирано в Делфт, миропомазан от крайбрежното си местонахождение и неизчерпаемите си залежи, подобаващи за производството на глина. Оттук и известното име „ Делфтски плочки “. От там плочките на Делфт почнали да се популяризират в цяла Холандия и Белгия. Примери за реплика на делфтското произвеждане могат да бъдат открити по Рейн и в Рурския район, в Дания, Бавария и Испания.

 Всяка обособена плочка или състав от четири плочки представлявал приключен орнамент. На плочките също почнали да изобразяват портрети, подиуми от всекидневието, пейзажни композиции. Те даже създавали цели живописни пана от разнообразни плочки.

 За Делфтската живопис са присъщи изящни тънки тъмни линии на модела върху бялата глазура. Рисунките на изделията се отличава с хубост и качество на осъществяването. Декорацията на продуктите е напълно изписана на ръка. Процесът на украса стартира със основаването на очертанията, след което художниците деликатно попълнят детайлите ръчно благодарение на специфични четки за изобразяване с косъм от белка и катеричка. Боята е на водна основа и цветните нюанси се основават посредством прибавяне на повече или по-малко вода към нея. Цветовата примес е направена по вековна рецепта и се състои най-вече от кобалтов оксид, който е черен на цвят. Благодарение на химическата реакция по време на процеса на изпичане, черният цвят, прикрит под глазурата, става наследник.

 През 18-ти век керамичната промишленост в Делфт се сблъскала с големи компликации. В Китай е основана порцеланова глина, а броят на конкуриращите се заводи стартира да пораства. Освен това през 1746г. британския химик сър Уилям Коукуорти/William Cookworthy създава рецепта за бяла глина, чието качество е доста по-добро от това, употребявано от грънчарите на Делфт, защото не било належащо изделието да бъде покрито с бяла глазура, а се було с транспарантна и от там рисунката била по-ярка и ясна.

 Всичко това довело до обстоятелството, че до 19-ти век останала дребна част от процъфтяващото произвеждане. Само една от многото заводи оживяла – „ De Porceleyn Fles “, само че притежателите ѝ били принудени да се откажат от старите ръчни художествени технологии и да преминат в всеобщо произвеждане на артикули от керамика с „ отпечатан ” орнамент.

 Всичко щяло да завърши по този начин, в случай че през 1876 година инженер от Делфт – Йоост Тоофт /Joost Thooft не бил купил фабриката „ De Porceleyn Fles “ с желанието да съживи старите обичаи на ръчно рисуваното произвеждане на синия порцелан. Като се има поради, че купувачите към този момент не се доверявали на чупливата локална керамика, той решил да промени изцяло технологията. Заедно със своя помощник Абел Лабушер, през 1884г. откриват примес от глина, артикули от която са по-здрави от продуктите, направени от бяла британска глина. От този миг нататък те почнали да създават артикули, които стават необятно известни по целия свят.

Автор: Оливера Арнаудова

Инфо: www.oliverabg.wordpress.com